Изложба

ЕТО КЪДЕ СИ  

Под патронажа на г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България

Михаил Михайлов работи с разнообразни медии (пърформанс, рисунка, видео, скулптура, инсталация) за създаване на медитативни територии, в които зрителят осмисля неочаквани аспекти на битието. В проекта „Ето къде си“ той изследва помещението на Спацио Рава  за да препроектира видимите и невидимите детайли, съставящи изложбения интериор, в контекста на тялото и неговите отношения с жизнената среда. Следвайки геометрията на стаите и архитектурните им особености, Михаил Михайлов  превзема свободните терени под и между тях и разполага рисунките от серията Dust to Dust в подобни на мебелите като форма и пропорции триизмерни обекти, чието присъствие създава едновременно минималистична, но и абсурдна среда.  

Михаил Михайлов обяснява изследователския си интерес към следите от човешкото съществуване, изобразени в Dust to Dust, по следния начин: „Рисувам натрупващите се в ателието ми прах, петна, ненужни пластмасови частици и мухъл. Неща, предизвикани както от собственото ми съществуване, така и от това на хората около мен. Все неща, които бихме искали да не виждаме и предпочитаме да отстраним или да скрием. Процесът на рисуване отнема почти толкова време, колкото е необходимо да се създаде от само себе си този материал. Търсейки отговор на въпроса: какво има смисъл в живота, осъзнавам колко относителна е нашата представа за това. Точно толкова е относителен и погледът на зрителя, който често, гледайки моите рисунки, трудно прави разликата между истинския и нарисувания прах“. 

Практиката на проследяване на не толкова видимото натрупване на ежедневния човешки боклук  символично отмерва изминаващото време в човешки живот. Това е една от разрушителните за местообитанието ни страни на съществуването като вид и същевременно предизвикателство за непрестанното ни действие по неговото унищожение. Боклукът, виртуозно нарисуван и превърнат в произведение и сюрреалистичните скулптурни обекти конструират метафорично непрестанното търсене на смисъл сред наратива на ежедневието. Включените в изложбата бели геометрични тела, подобни на музейни постаменти, с прикрепени към тях четки, дръжки на метли и части от прахосмукачки поддържат пространството на „Ето къде си“ в постоянно напрежение на присъствие и отсъствие. 

Деликатните цветни акценти на нарисуваните човешки отпадъци се представят в средата на преобладаващия бял цвят на изложбите на Михаил Михайлов. Белият медицински костюм, който е характерен за неговите пърформанси, обезличава тялото, а жестовете на автора обикновено скриват лицето му – част от човешката самоличност. По този начин той самият става само елемент от човешкия кръговрат в една макровселена на раждане и смърт, в която, ограничени от времето на съществуването си, не можем да получим отговори на неизброимите въпроси, които си задаваме. 

Идеята за повторение без начало и край е заложено и във видеосерията Just Keep on Going, част от която също е включена в изложбата. В нея са представени  циклични действия, чийто смисъл се крие в самото движение, а не в крайния резултат от него. Те запечатват взаимодействието на художника с фикционална дистопична жизнена среда и непрестанното му усилие за нейното овладяване. 

Най-големият прозорец в „Спацио Рава“, в „Ето къде си“ е скрит от инсталацията Headspacing. Структурата позволява единствено поглед отвън навътре през специален отвор, в който наблюдателят трябва да постави главата си. Eдинственият начин художникът физически да стане част от собствената си изложба е в пърформанса при откриването й. Неговият поглед през Headspacing символично репрезентира рефлексията върху новосъздаденото изпълнено с мисловни фигури пространство. Рефлексията е в основата на феноменологичния мост, позволяващ ни да преминем от интерпретация на произведение на изкуството към търсене на онтологичната истина в основата на импулса да се създава изкуство.

Художник

Михаил Михайлов е роден през 1978 във Велико Търново, България, живее и работи във Виена и Париж. След като завършва художественото си образование, няколко години той работи с артистичната група Gelitin във Виена. Сред наградите му е тази на Drawing Now в Париж през 2018. Михайлов използва своето класическо образование по изящни изкуства като основа за критична, експериментална, базирана на процеси работа, изследваща теми около идеалите за съвършенство и проблемите на съществуването.

https://michailmichailov.com

Куратор

Ирина Баткова е критик и независим куратор, живееща и работеща в София. Разнообразни са областите на нейните изследователски интереси, но те се фокусират върху пресечните точки между съвременно изкуство и дизайн, архитектура, пърформанс, видео и медийни практики. Сред реализираните й проектите са тези в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство; Държавния музей на източното изкуство, Москва; Базиликата Цистерна, Истанбул; Центъра за съвременно изкуство "Баня Старинна", Пловдив; Пристанищния склад No 5, Варна; Künstlerhaus във Виена; Akbank Sanat, Истанбул. Ирина Баткова е основател и куратор на платформата за съвременно изкуство и култура Art Project Depot.

https://www.artprojectdepot.com

Комисионер

Яра (Ярослава) Бубнова е изкуствовед, куратор и автор на текстове за съвременно изкуство. От края на 2018 г. е Директор на Националната галерия (https://nationalgallery.bg/)  

От 1985 г. е куратор на отдела за Източно-европейско изкуство в Национална галерия за чуждестранно изкуство (бивша НГЧИ) в София. През есента на 2013 г. е назначена за и.д. директор на НГЧИ, София. През м. януари 2015 г. става Зам. директор на новосъздадената Национална галерия в София, отговорен за колекцията от чуждестранно изкуство.  

Яра Бубнова е Директор-основател на Института за съвременно изкуство – София (1995 г.). Между 2003 и 2006 г. е ръководител на мултидисциплинарния проект Визуален семинар (заедно с проф. Алекснадър Кьосев и в сътрудничество с Центърa за академични изследвания, София (ЦАИ), посветен на визуалността и урбанизма на пост-тоталитарните градовете в нео-капиталистическото общество.  

Яра Бубнова ръководи програмата на Галерия ИСИ – София от нейното откриване през 2009 г. www.ica-sofia.org  В пространството на галерията се представят групови и индивидуални изложби, лекционни програми и презентации, в това число на Наградата за млади български художници „БАЗА“ (от 2009) и Наградата за критика „Избрана литература за пишещите за изкуство” (2008 – 2012). 

През 2017 г. заедно с Красимир Терзиев и Лъчезар Бояджиев тя инициира и ръководи образователния проект „Близки срещи – Визуални диалози / School4artists” – школа за продължаващо образование за млади художници. 

Сред по-важните й самостоятелни и съвместни кураторски изяви са публичният проект в София „Видео Европа за всеки” – заедно с Калин Серапионов (2018); „Фокус: България” в рамките на ViennaContemporary – Международен панаир за съвременно изкуство (2015), заедно с Весела Ножарова и Десислава Димова; „Несъгласие” – Седмица на съвременното изкуство в Баня Старинна, Пловдив (2014);  „Сегашно продължаващо” в рамките на Sofiа Contemporary както и „Окото себе си никога не вижда”, основен проект на 2-то Уралско индустриално биенале в Екатеринбург, Русия, (и двете 2012). Яра Бубнова също така курира «Блуждаещи образи. Кръстопътът на гръцката и арабската култури през очите на съвременните художници», част от 3-то Биенале в Тесалоники, Гърция; “След полета”, Галерия ИСИ- София; „Неуловимият предмет на изкуството”, Галерия Дана Чаркази, Виена (всичките 2011);  „Фото аз, фото ти”, Галерия Калверт 22, Лондон; „Отвъд кредита” (с Мария Василева и Лъчезар Бояджиев), в рамките на «Истанбул – Европейската столица на културата», Истанбул, Турция (и двете 2010); „От идеология към икономика” (с Мария Василева), Музей за съвременна история на Русия, Москва; „Общата История и нейните частни случки”, Музея до поискване на град Виена (Museum auf Abruf), Виена; „Техники”,  Галерия ИСИ-София;  „Преливащи граници”, Три постал, Лил, Франция (всички 2009); „Eвразия. Географската безкрайност на изкуството”, Музей за съвременно изкуство Роверето/Трентo, Италия (2008); „История в сегашно време” в рамките на „Бележки под линия: геополитики; пазари; амнезия” – 2-то Московско биенале на съвременното изкуство (2007); „Откога не сме се виждали. Близки отношения с Музея до поискване”, изложба за откриването на Музея до поискване на град Виена (Museum auf Abruf), Виена (2006); „Веселие”, Казино Люксембург, Люксембург; „Диалектика на надеждата. 1-то Московско биенале на съвременното изкуство” (и двете 2005); Manifesta 4 във Франкфурт на Майн, Германия;  „Говори с човека на улицата”, в рамките на „Реконструкция” – 4 биенале, Цетинье, Черна гора; „Двойна свръзка”, София (и трите през 2002); „Място/интерес”, НГЧИ, София (1999); „Ars ex Natio. Произведено в България” – годишна изложба на Центъра за изкуства Сорос (1997); „В търсене на отражението си” (1994) – и двете в Пловдив, Стария град.  

Яра Бубнова курира и организира националните участия на България в 1-то Биенале в Тирана, Албания; 48-то Венецианско биенале (1999); в 3-то Цетинско биенале, Черна гора (1997); 4-то Биенале в Санкт-Петербург, Русия (1996); 22-то Биенале в Сан Пауло, Бразилия (1994). Тя е била куратор-консултант за участията на български художници на биеналетата в Сингапур, Санта Фе, Сидни, Истанбул и др.   

Наградена е с „Иновация“, Руската държавна награда за кураторски постижения (2012) за „Окото себе си никога не вижда”, основен проект на 2-то Уралско индустриално биенале в Екатеринбург; с Наградата «Златно перо» на Classic FM радио, галерия „Макта“ и „Кантус Фирмус“ за принос към българската култура и изкуство (2014), с почетен медал на Руската държавна академия за изкуство за кураторския й проект в рамките на „Диалектика на надеждата. 1-то Московско биенале на съвременното изкуство” (2005). 

Яра Бубнова е член и председател (2005-2018) на българската секция на AICA (; член на CIMAM и на IKT член на Академичния и Художествен съвет на MOCA-China  (Музей за съвременно изкуство-Китай), Хонконг; на Експертния съвет на Московското биенале и на Автострада Биенале в Призрен, Косово. Между 2002 и 2011 тя е член на борда на Международната фондация Манифеста (International Foundation Manifesta). 

Организатори

Националният павилион на Република България на 59-ото Венецианско биенале се организира от Министерството на културата на България и се продуцира от Националната галерия и комисаря Яра Бубнова.

http://mc.government.bg/index.php?l=1
https://nationalgallery.bg/bg/